Feeling a moment

   Слушам си „Feeder – Feeling a moment”, рано сутрин е (поне за мен), сутрешното кафенце прогонва бавно и деликатно и най-малките остатъци от снощния алкохол и… Мислите ми са толкова объркани, че в сравнение с тях, разписанието на градския транспорт е София може да се похвали със завидна точност!

   Снощи глупавата ми главица зачекна една тема, която ме накара да се разколебая в собствените си убеждения.

    Както се вижда, не съм писала (нещо смислено) от 7 месеца. Не че не съм искала, просто не можех. Сядах пред компютъра, мъчех се да започна нещо много пъти, но нищо не излизаше и в един момент се отказах. Отказах се. Така, както всеки нормален човек би се отказал от начинание, което видимо не дава никакъв ефект. Нормално е, нали? Все пак не е правилно да тъпчем на едно място, да се инатим и да се вкопчваме в нещо, което не е писано да бъде. Да се вкопчваме в нещо, което не може да бъде написано. Но, ако е нормално, тогава защо това „нещо” ни мъчи, преследва ни като призрак от миналото и всеки път, когато сме податливи, този призрак изниква най-стряскащо от стария килер, но вместо „Бу-у-у-у!”, както по детските филмчета, ни кресва: „Защо-о-о-о-о-о-?!”.

    Страшно. И страшен не е моментът на изненадата-моментът, в който изпадаме в шок за секунди, а после тръгваме да бягаме към безопасно място, стигаме до него и си казваме с утеха „Слава Богу!… Било е само сън.”. Това не е страшно. Това не е кошмар. Това е… било само сън.

     Сънят не е страшен. Сънят не е дори неприятен. Напротив-сънят е прекрасен, защото след като се събудиш от него и видиш, че ужасът, който си изживял, е бил само илюзия, изпадаш в едно леко и нежно състояние на облекчение… Или пък не.

     Моментът, в който си се събудил е страшен. Или пък моментът след него? Моментът, в който си казваш „Но ако това е било само сън, защо сега се чувствам още по-уплашен?”. Може би защото подсъзнанието ти е искало да те постави пред нещо, което всеки трябва да преодолее, препятствието на героя, за да може той да получи своя хепи енд. Това, за което (според някои хора) човек е предназначен да съществува. Мисията, която всеки човек трябва да изпълни, за да се чувтва удовлетворен от себе си и от живота си.